мога

Bulgarian

Etymology

Inherited from Old Church Slavonic мощи (mošti), from Proto-Slavic *moťi.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈmɔɡɐ]

Verb

мо́га • (móga) first-singular present indicative, impf

1. (intransitive) used to indicate that it is possible for somebody or something to do something, can, be able to

   Той не можа да отговори на въпроса.

   Toj ne moža da otgovori na vǎprosa.

   He couldn't answer the question.

   Стадионът може да бъде изпразнен за четири минути.

   Stadionǎt može da bǎde izpraznen za četiri minuti.

   The stadium can be emptied in four minutes.

   Не мога да обещая нищо, но ще направя каквото мога.

   Ne moga da obeštaja ništo, no šte napravja kakvoto moga.

   I can't promise anything, but I'll do what I can.

   Моля, уведомете ни, ако не можете да присъствате на срещата.

   Molja, uvedomete ni, ako ne možete da prisǎstvate na sreštata.

   Please let us know if you cannot attend the meeting.

2. (intransitive) to know how to do something, can, be able to

   Synonym: умея (umeja)

   Могат да говорят немски.

   Mogat da govorjat nemski.

   They can speak German.

   Можеш ли да готвиш?

   Možeš li da gotviš?

   Can you cook?

3. (intransitive) to be allowed to do something, can, may

   Можеш да вземеш колата, ако искаш.

   Možeš da vzemeš kolata, ako iskaš.

   You can take the car, if you want.

   Не можем да носим дънки на работа.

   Ne možem da nosim dǎnki na rabota.

   We can't wear jeans at work.

Conjugation

    Conjugation of мо́га (irregular, imperfective, intransitive)

participles		present active participle	past active aorist participle	past active imperfect participle	past passive participle	verbal noun	adverbial participle
masculine	indefinite	мо́жещ móžešt	могъ́л, можа́л mogǎ́l, možál	мо́жел móžel	—		мо́жейки móžejki
	definite subject form	мо́жещият móžeštijat	могли́ят, можа́лият moglíjat, možálijat	—	—
	definite object form	мо́жещия móžeštija	могли́я, можа́лия moglíja, možálija	—	—
feminine	indefinite	мо́жеща móžešta	могла́, можа́ла moglá, možála	мо́жела móžela	—
	definite	мо́жещата móžeštata	могла́та, можа́лата mogláta, možálata	—	—
neuter	indefinite	мо́жещо móžešto	могло́, можа́ло mogló, možálo	мо́жело móželo	—	мо́жене móžene
	definite	мо́жещото móžeštoto	могло́то, можа́лото moglóto, možáloto	—	—	мо́женето móženeto
plural	indefinite	мо́жещи móžešti	могли́, можа́ли moglí, možáli	мо́жели móželi	—	мо́жения, мо́женета móženija, móženeta
	definite	мо́жещите móžeštite	могли́те, можа́лите moglíte, možálite	—	—	мо́женията, мо́женетата móženijata, móženetata

person		singular			plural
		first	second	third	first	second	third
indicative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present		мо́га móga	мо́жеш móžeš	мо́же móže	мо́жем móžem	мо́жете móžete	мо́гат mógat
imperfect		мо́жех móžeh	мо́жеше móžeše	мо́жеше móžeše	мо́жехме móžehme	мо́жехте móžehte	мо́жеха móžeha
aorist		можа́х možáh	можа́ možá	можа́ možá	можа́хме možáhme	можа́хте možáhte	можа́ха možáha
future	pos.	Use ще followed by the present indicative tense
	neg.	Use ня́ма да followed by the present indicative tense
future in the past	pos.	Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́маше да followed by the present indicative tense
present perfect		Use the present indicative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
past perfect		Use the imperfect indicative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
future perfect		Use the future indicative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
future perfect in the past		Use the future in the past indicative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
renarrative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and мо́жел m, мо́жела f, мо́жело n, or мо́жели pl
aorist		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past renarrative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
dubitative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and мо́жел m, мо́жела f, мо́жело n, or мо́жели pl
aorist		Use the aorist renarrative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало било́ да and the present indicative tense
present and past perfect		none
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past dubitative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
conclusive		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм and мо́жел m, мо́жела f, мо́жело n, or мо́жели pl
aorist		Use the present indicative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало е да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect conclusive tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past conclusive tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
conditional		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
		Use the first aorist indicative tense of бъ́да and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl
imperative		-	ти	-	-	вие	-
			—			—

Alternative forms

• мо́гам (mógam), мо́жам (móžam) — a-conjugation, dialectal
• мо́жа (móža) — je-conjugation, nonstandard

Derived terms

verbs

• възмогна pf (vǎzmogna), възмогвам impf (vǎzmogvam)
• домогна се pf (domogna se), домогвам се impf (domogvam se)
• замогна се pf (zamogna se), замогвам се impf (zamogvam se)
• изнемогна pf (iznemogna), изнемогвам impf (iznemogvam)
• надмогна pf (nadmogna), надмогвам impf (nadmogvam)
• отмогна pf (otmogna), отмогвам impf (otmogvam)
• подпомогна pf (podpomogna), подпомагам impf (podpomagam)
• помогна pf (pomogna), помагам impf (pomagam)
• превъзмогна pf (prevǎzmogna), превъзмогвам impf (prevǎzmogvam)
• смогна pf (smogna), смогвам impf (smogvam)

 

nouns

• (agent noun) велмо́жа m (velmóža)
• (action noun) мощ (mošt)
• (agent noun) спомага́тел m (spomagátel)

 

adjectives

• мо́жен (móžen)
• могъ́щ (mogǎ́št)

 

References

• “мога”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “мога”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1899) “мо́гѫ, мо́жешь; мого́хъ; мо́глъ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 76
• Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “мога”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 194
• “мощи”, in Старобългарски речник [Old Bulgarian Dictionary] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2024