хитен

Bulgarian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *xytьnъ.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈxitɛn]

Adjective

хи́тен • (híten) (adverb хи́тно, abstract noun хи́тност) (dialectal)

1. coercive, assertive
2. (figurative) emergent, pressing

   хитно имам нужда от (in Western dialects) ― hitno imam nužda ot ― to urgently have a need of

Declension

Declension of хи́тен (no comparative)

	masculine	feminine	neuter	plural
indefinite	хи́тен híten	хи́тена hítena	хи́тено híteno	хи́тени híteni
definite (subject form)	хи́теният hítenijat	хи́тената hítenata	хи́теното hítenoto	хи́тените hítenite
definite (object form)	хи́тения hítenija

Related terms

• хи́тя (hítja), хи́там (hítam, “to urge, to haste”) (dialectal)
• хи́щен (híšten, “vulturous”)
  • хи́щник (híštnik, “predator”)
• хи́тър (hítǎr, “sly, cunning”)

Further reading

• Nayden Gerov, Тодор Панчев (1904) “хꙑ́тамь, хꙑ́танѥ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 5, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 516