кмет

See also: ќош

Bulgarian

Etymology

From Proto-Slavic *kъmetь, from Latin comes.

Pronunciation

• IPA^(key): [kmɛt]

• Audio:

  (file)

• Rhymes: -ɛt

Noun

кмет • (kmet) m (feminine кмети́ца, relational adjective кме́тски)

1. mayor

   Нашият кмет е един и същ от двайсет години. Ще избираме нов кмет на града.

   Našijat kmet e edin i sǎšt ot dvajset godini. Šte izbirame nov kmet na grada.

   Our mayor has been the same for twenty years. We will elect a new mayor of the city.

Declension

Declension of кмет

	singular	plural
indefinite	кмет kmet	кме́тове kmétove
definite (subject form)	кме́тът kmétǎt	кме́товете kmétovete
definite (object form)	кме́та kméta
count form	—	кме́тове kmétove
vocative form	кме́те kméte	кме́тове kmétove

Derived terms

• кмету́вам (kmetúvam, “to serve as a mayor”)
• кме́тство (kmétstvo, “municipality; city-hall”)

References

• “кмет”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “кмет”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010

Macedonian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *kъmetь.

Pronunciation

• IPA^(key): [kmɛt]
• Hyphenation: кмет
• Rhymes: -ɛt

Noun

кмет • (kmet) m (plural кметови, relational adjective кметски)

1. village mayor, village elder

Declension

Declension of кмет

	singular	plural
indefinite	кмет (kmet)	кметови (kmetovi)
definite unspecified	кметот (kmetot)	кметовите (kmetovite)
definite proximal	кметов (kmetov)	кметовиве (kmetovive)
definite distal	кметон (kmeton)	кметовине (kmetovine)
vocative	кмету (kmetu)	кметови (kmetovi)
count form	—	кмета (kmeta)

Derived terms

• закметува pf (zakmetuva)
• кметица f (kmetica)
• кметов (kmetov)
• кметовица f (kmetovica)
• кметовски (kmetovski)
• кметски (kmetski)
• кметство n (kmetstvo)
• кметува impf (kmetuva)
• се закмети pf (se zakmeti)
• се закметува impf (se zakmetuva)

 

See also

• градоначалник m (gradonačalnik)
• главатар m (glavatar)
• старешина m (starešina)

Serbo-Croatian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *kъmetь, from Latin comes.

Pronunciation

• IPA^(key): /kmêt/

Noun

кме̏т m (Latin spelling kmȅt)

1. peasant (especially feudal)
2. village major or leader

Declension

Declension of кмет

	singular	plural
nominative	кме̏т	кмѐтови
genitive	кмета	кметова
dative	кмету	кметовима
accusative	кмета	кметове
vocative	кмете	кметови
locative	кмету	кметовима
instrumental	кметом	кметовима

Further reading

• “кмет”, in Hrvatski jezični portal [Croatian language portal] (in Serbo-Croatian), 2006–2024