ропот

Bulgarian

Etymology

From Proto-Slavic *rъpъtъ.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈrɔpot]

Noun

ро́пот • (rópot) m

1. murmur, grumble, growl

   Synonym: ромо́л (romól)

Declension

Declension of ро́пот

	singular
indefinite	ро́пот rópot
definite (subject form)	ро́потът rópotǎt
definite (object form)	ро́пота rópota

Derived terms

• ропта́я (roptája, “to repine”)

References

• “ропот”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “ропот”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Chitanka, 2010

Anagrams

• прото- (proto-), топор (topor), отпор (otpor)

Macedonian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *rъpъtъ.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈrɔpɔt]

Noun

ропот • (ropot) m

1. grumbling, grousing, carping

Declension

Declension of ропот

	singular
indefinite	ропот
definite unspecified	ропотот
definite proximal	ропотов
definite distal	ропотон
vocative	ропоту

Russian

Alternative forms

• ро́потъ (rópot) — Pre-reform orthography (1918)

Etymology

Inherited from Old East Slavic ръпътъ (rŭpŭtŭ), from Proto-Slavic *rъpъtъ, onomatopoeic.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈropət]
• Rhymes: -opət

Noun

ро́пот • (rópot) m inan (genitive ро́пота, nominative plural ро́поты, genitive plural ро́потов)

1. murmur, grumble, growl

Declension

Declension of ро́пот (inan masc-form hard-stem accent-a) 

	singular	plural
nominative	ро́пот rópot	ро́поты rópoty
genitive	ро́пота rópota	ро́потов rópotov
dative	ро́поту rópotu	ро́потам rópotam
accusative	ро́пот rópot	ро́поты rópoty
instrumental	ро́потом rópotom	ро́потами rópotami
prepositional	ро́поте rópote	ро́потах rópotax

Related terms

• ропта́ть (roptátʹ)

Anagrams

• отпо́р (otpór), топо́р (topór)