приличан
Serbo-Croatian
[edit]Etymology
[edit]Inherited from Proto-Slavic *priličьnъ.
Pronunciation
[edit]Adjective
[edit]при́личан (Latin spelling príličan, definite при́личнӣ)
Declension
[edit]indefinite forms
| singular | masculine | feminine | neuter | |
|---|---|---|---|---|
| nominative | приличан | прилична | прилично | |
| genitive | прилична | приличне | прилична | |
| dative | приличну | приличној | приличну | |
| accusative | inanimate animate |
приличан прилична |
приличну | прилично |
| vocative | приличан | прилична | прилично | |
| locative | приличну | приличној | приличну | |
| instrumental | приличним | приличном | приличним | |
| plural | masculine | feminine | neuter | |
| nominative | прилични | приличне | прилична | |
| genitive | приличних | приличних | приличних | |
| dative | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) | |
| accusative | приличне | приличне | прилична | |
| vocative | прилични | приличне | прилична | |
| locative | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) | |
| instrumental | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) | |
definite forms
| singular | masculine | feminine | neuter | |
|---|---|---|---|---|
| nominative | прилични | прилична | прилично | |
| genitive | приличног(а) | приличне | приличног(а) | |
| dative | приличном(у/е) | приличној | приличном(у/е) | |
| accusative | inanimate animate |
прилични приличног(а) |
приличну | прилично |
| vocative | прилични | прилична | прилично | |
| locative | приличном(е/у) | приличној | приличном(е/у) | |
| instrumental | приличним | приличном | приличним | |
| plural | masculine | feminine | neuter | |
| nominative | прилични | приличне | прилична | |
| genitive | приличних | приличних | приличних | |
| dative | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) | |
| accusative | приличне | приличне | прилична | |
| vocative | прилични | приличне | прилична | |
| locative | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) | |
| instrumental | приличним(а) | приличним(а) | приличним(а) | |