правник

Bulgarian

Etymology

From Proto-Slavic *pravьnikъ.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈpravnik]

Noun

пра́вник • (právnik) m

1. (obsolete) jurist

   Synonyms: юри́ст (juríst), прави́ст (pravíst)

Declension

Declension of пра́вник

	singular	plural
indefinite	пра́вник právnik	пра́вници právnici
definite (subject form)	пра́вникът právnikǎt	пра́вниците právnicite
definite (object form)	пра́вника právnika
count form	—	пра́вника právnika

References

• “правник”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “правник”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010

Macedonian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *pravьnikъ.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈpravnik]

Noun

правник • (pravnik) m (feminine правничка, relational adjective правнички)

1. jurist

Declension

Declension of правник

	singular	plural
indefinite	правник (pravnik)	правници (pravnici)
definite unspecified	правникот (pravnikot)	правниците (pravnicite)
definite proximal	правников (pravnikov)	правнициве (pravnicive)
definite distal	правникон (pravnikon)	правницине (pravnicine)
vocative	правнику (pravniku)	правници (pravnici)
count form	—	правника (pravnika)

Serbo-Croatian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *pravьnikъ.

Pronunciation

• IPA^(key): /prâːʋniːk/
• Hyphenation: прав‧ник

Noun

пра̑внӣк m (Latin spelling prȃvnīk)

1. jurist
2. lawyer

Declension

Declension of правник

	singular	plural
nominative	пра̑внӣк	пра̑внӣци
genitive	правника	правника
dative	правнику	правницима
accusative	правника	правнике
vocative	пра̑внӣче	правници
locative	правнику	правницима
instrumental	правником	правницима

Derived terms

• пра̑вница