носер

Bulgarian

носер на куче

Etymology

нос (nos, “nose”) +‎ -ер (-er)

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈnɔsɛr]

Noun

но́сер • (nóser) m (dialectal)

1. nose's tip
2. rhinarium (of certain mammals)

Declension

Declension of но́сер

	singular	plural
indefinite	но́сер nóser	но́сери nóseri
definite (subject form)	но́серът nóserǎt	но́серите nóserite
definite (object form)	но́сера nósera
count form	—	но́сера nósera

Derived terms

• но́серче (nóserče, “shrew”) (colloquial)

References

• “носер”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov (1899) “но́серъ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 280