натрапник

Bulgarian

Etymology

By surface analysis, натра́пя се (natrápja se, “to intrude”) +‎ -ник (-nik).

Pronunciation

• IPA^(key): [nɐˈtrapnik]

Noun

натра́пник • (natrápnik) m (colloquial)

1. intruder, trespasser
2. pest, nuisance

Declension

Declension of натра́пник

	singular	plural
indefinite	натра́пник natrápnik	натра́пници natrápnici
definite (subject form)	натра́пникът natrápnikǎt	натра́пниците natrápnicite
definite (object form)	натра́пника natrápnika
count form	—	натра́пника natrápnika
vocative form	натра́пнико natrápniko	натра́пници natrápnici

References

• “натрапник”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “натрапник”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1899) “натра́пникъ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 232

Macedonian

Etymology

By surface analysis, натрапи (natrapi, “to bump, encounter”) +‎ -ник (-nik).

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈnatrapnik]
• Hyphenation: нат‧рап‧ник

Noun

натрапник • (natrapnik) m (plural натрапници, feminine натрапничка or натрапница)

1. intruder, interloper, trespasser

Declension

Declension of натрапник

	singular	plural
indefinite	натрапник (natrapnik)	натрапници (natrapnici)
definite unspecified	натрапникот (natrapnikot)	натрапниците (natrapnicite)
definite proximal	натрапников (natrapnikov)	натрапнициве (natrapnicive)
definite distal	натрапникон (natrapnikon)	натрапницине (natrapnicine)
vocative	натрапнику (natrapniku)	натрапници (natrapnici)
count form	—	натрапника (natrapnika)

References

• “натрапник” in Дигитален речник на македонскиот јазик (Digitalen rečnik na makedonskiot jazik) [Digital dictionary of the Macedonian language] − drmj.eu