наврага

Bulgarian

Etymology

Univerbation of на (na) +‎ врага (vraga, “enemy”) (gen. sg.).

Adverb

на́врага • (návraga) (dialectal)

1. expression of disdain, detachment, aversion: in vain, to hell with

   отива нещо наврага (idiom) ― otiva nešto navraga ― some situation/endeavour goes in vain

   Навраг му "услугите"! (idiom) ― Navrag mu "uslugite"! ― to be fed up of s.o. (literally, “To hell with his "favours"!”)

Alternative forms

• на́враг (návrag) — gen. pl.

Related terms

• до́врага (dóvraga)
• за́врага (závraga)
• по́врага (póvraga)

References

• “наврага”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov (1899) “на́врага”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 127