гонител

Macedonian

Etymology

From гони (goni, “to chase”) +‎ -тел (-tel), from Proto-Slavic *gьnati.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈɡɔnitɛɫ]

Noun

гонител • (gonitel) m

1. persecutor, chaser

Declension

Declension of гонител

	singular	plural
indefinite	гонител (gonitel)	гонители (goniteli)
definite unspecified	гонителот (gonitelot)	гонителите (gonitelite)
definite proximal	гонителов (gonitelov)	гонителиве (gonitelive)
definite distal	гонителон (gonitelon)	гонителине (goniteline)
vocative	гонителе (gonitele)	гонители (goniteli)
count form	—	гонитела (gonitela)