въркоч

Bulgarian

Etymology

From dialectal въ́ркам (vǎ́rkam, “to toil”) +‎ -оч (-oč).

Pronunciation

• IPA^(key): [vɐrˈkɔt͡ʃ]

• Audio:

  (file)

Noun

върко́ч • (vǎrkóč) m

1. (dialectal) jumble, disarray

Declension

Declension of върко́ч

	singular
indefinite	върко́ч vǎrkóč
definite (subject form)	върко́чът vǎrkóčǎt
definite (object form)	върко́ча vǎrkóča

Further reading

• Nayden Gerov (1895) “врь́къ, врь́чёкъ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ.‎^[1] (in Bulgarian), volume 1, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 159