възлюбити

Old Church Slavonic

Etymology

въз- (vŭz-) +‎ любити (ljubiti) from Proto-Slavic *ľubiti.

Verb

възлюбити • (vŭzljubiti) pf

1. to come to love

Conjugation

conjugation of възлюбити (vŭzljubiti)

infinitive						възлюбити					supine					възлюбитъ
person			👤 singular						👥 dual						👤👥👥 plural
			азъ (azŭ)		тꙑ (ty)		тъ (tŭ)		вѣ (vě)		ва (va)		та (ta)		мꙑ (my)		вꙑ (vy)		ти (ti)
present			възлюбѭ (vŭzljubjǫ)		възлюбиши (vŭzljubiši)		възлюбитъ (vŭzljubitŭ)		възлюбивѣ (vŭzljubivě)		възлюбита (vŭzljubita)		възлюбите (vŭzljubite)		възлюбимъ (vŭzljubimŭ)		възлюбите (vŭzljubite)		възлюбѧтъ (vŭzljubętŭ)
imperfect			възлюбꙗахъ		възлюбꙗаше		възлюбꙗаше		възлюбꙗаховѣ		възлюбꙗашета		възлюбꙗашете		възлюбꙗахомъ		възлюбꙗашете		възлюбꙗахѫ
aorist			възлюбихъ		възлюби		възлюби		възлюбиховѣ		възлюбиста		възлюбисте		възлюбихомъ		възлюбисте		възлюбишѧ
perfect		m	възлюбилъ	ѥсмь	възлюбилъ	ѥси	възлюбилъ	ѥстъ	възлюбила	ѥсвѣ	възлюбила	ѥста	възлюбила	ѥсте	възлюбили	ѥсмъ	възлюбили	ѥсте	възлюбили	сѫтъ
		f	възлюбила		възлюбила		възлюбила		възлюбилѣ		възлюбилѣ		възлюбилѣ		възлюбилꙑ		възлюбилꙑ		възлюбилꙑ
pluperfect		m	възлюбилъ	бѣхъ	възлюбилъ	бѣ	възлюбилъ	бѣ	възлюбила	бѣховѣ	възлюбила	бѣста	възлюбила	бѣсте	възлюбили	бѣхомъ	възлюбили	бѣсте	възлюбили	бѣшѧ
				бѣахъ		бѣаше		бѣаше		бѣаховѣ		бѣашета		бѣашете		бѣахомъ		бѣашете		бѣахѫ
				бꙑлъ ѥсмь		бꙑлъ ѥси		бꙑлъ ѥстъ		бꙑла ѥсвѣ		бꙑла ѥста		бꙑла ѥсте		бꙑли ѥсмъ		бꙑли ѥсте		бꙑли сѫтъ
		f	възлюбилa	бѣхъ	възлюбилa	бѣ	възлюбилa	бѣ	възлюбилѣ	бѣховѣ	възлюбилѣ	бѣста	възлюбилѣ	бѣсте	възлюбилꙑ	бѣхомъ	възлюбилꙑ	бѣсте	възлюбилꙑ	бѣшѧ
				бѣахъ		бѣаше		бѣаше		бѣаховѣ		бѣашета		бѣашете		бѣахомъ		бѣашете		бѣахѫ
				бꙑла ѥсмь		бꙑла ѥси		бꙑла ѥстъ		бꙑлѣ ѥсвѣ		бꙑлѣ ѥста		бꙑлѣ ѥсте		бꙑлꙑ ѥсмъ		бꙑлꙑ ѥсте		бꙑлꙑ сѫтъ
future perfect		m	възлюбилъ	бѫдѫ	възлюбилъ	бѫдеши	възлюбилъ	бѫдетъ	възлюбила	бѫдевѣ	възлюбила	бѫдета	възлюбила	бѫдете	възлюбили	бѫдемъ	възлюбили	бѫдете	възлюбили	бѫдѫтъ
		f	възлюбила		възлюбила		възлюбила		възлюбилѣ		възлюбилѣ		възлюбилѣ		възлюбилꙑ		възлюбилꙑ		възлюбилꙑ
conditional		m	възлюбилъ	бимь	възлюбилъ	би	възлюбилъ	би	възлюбила	бивѣ	възлюбила	биста	възлюбила	бисте	възлюбили	бимъ (бихомъ)	възлюбили	бисте	възлюбили	бѫ (бишѧ)
		f	възлюбила		възлюбила		възлюбила		възлюбилѣ		възлюбилѣ		възлюбилѣ		възлюбилꙑ		възлюбилꙑ		възлюбилꙑ
imperative					възлюби		възлюби		възлюбивѣ		възлюбита				възлюбимъ		възлюбите

present active participle

short forms
case	masculine			feminine			neuter
	singular	dual	plural	singular	dual	plural	singular	dual	plural
nominative	възлюбѧ	възлюбѧща	възлюбѧще	възлюбѧщи	възлюбѧщи	възлюбѧщѧ	възлюбѧ	възлюбѧщи	възлюбѧща
genitive	възлюбѧща	възлюбѧщю	възлюбѧщь	възлюбѧщѧ	възлюбѧщю	възлюбѧщь	възлюбѧща	възлюбѧщю	възлюбѧщь
dative	възлюбѧщю	възлюбѧщема	възлюбѧщемъ	възлюбѧщи	възлюбѧщама	възлюбѧщамъ	възлюбѧщю	възлюбѧщема	възлюбѧщемъ
accusative	възлюбѧщь	възлюбѧща	възлюбѧщѧ	възлюбѧщѫ	възлюбѧщи	възлюбѧщѧ	възлюбѧ	възлюбѧщи	възлюбѧща
instrumental	възлюбѧщемь	възлюбѧщема	възлюбѧщи	възлюбѧщеѭ	възлюбѧщама	възлюбѧщами	възлюбѧщемь	възлюбѧщема	възлюбѧщи
locative	възлюбѧщи	възлюбѧщю	възлюбѧщихъ	възлюбѧщи	възлюбѧщю	възлюбѧщахъ	възлюбѧщи	възлюбѧщю	възлюбѧщихъ
long forms
nominative	възлюбѧи	възлюбѧщаꙗ	възлюбѧщеи	възлюбѧщиꙗ	възлюбѧщии	възлюбѧщѧѩ	възлюбѧщеѥ	възлюбѧщи	възлюбѧщаꙗ
genitive	възлюбѧщаѥго	възлюбѧщюю	възлюбѧщиихъ	възлюбѧщѧѩ	възлюбѧщюю	възлюбѧщиихъ	възлюбѧщаѥго	възлюбѧщюю	възлюбѧщиихъ
dative	възлюбѧщюѥмоу	възлюбѧщиима	възлюбѧщиимъ	възлюбѧщии	възлюбѧщиима	възлюбѧщиимъ	възлюбѧщюѥмоу	възлюбѧщиима	възлюбѧщиимъ
accusative	възлюбѧщьи	възлюбѧщаꙗ	възлюбѧщѧѩ	възлюбѧщѫѭ	възлюбѧщии	възлюбѧщѧѩ	възлюбѧщеѥ	възлюбѧщи	възлюбѧщаꙗ
instrumental	възлюбѧщиимь	възлюбѧщиима	възлюбѧщиими	възлюбѧщеѭ	възлюбѧщиима	възлюбѧщиими	възлюбѧщиимь	възлюбѧщиима	възлюбѧщиими
locative	възлюбѧщиимь	възлюбѧщюю	възлюбѧщиихъ	възлюбѧщии	възлюбѧщюю	възлюбѧщиихъ	възлюбѧщиимь	възлюбѧщюю	възлюбѧщиихъ

present passive participle

short forms
number	masculine			feminine			neuter
	singular	dual	plural	singular	dual	plural	singular	dual	plural
nominative	възлюбимъ	възлюбима	възлюбими	възлюбима	възлюбимѣ	възлюбимꙑ	възлюбимо	възлюбимѣ	възлюбима
genitive	възлюбима	възлюбимоу	възлюбимъ	възлюбимꙑ	възлюбимоу	възлюбимъ	възлюбима	възлюбимоу	възлюбимъ
dative	възлюбимоу	възлюбимома	възлюбимомъ	възлюбимѣ	възлюбимама	възлюбимамъ	възлюбимоу	възлюбимома	възлюбимомъ
accusative	възлюбимъ	възлюбима	възлюбимꙑ	възлюбимѫ	възлюбимѣ	възлюбимꙑ	възлюбимо	възлюбимѣ	възлюбима
instrumental	възлюбимомь	възлюбимома	възлюбимꙑ	възлюбимоѭ	възлюбимама	възлюбимами	възлюбимомь	възлюбимома	възлюбимꙑ
locative	възлюбимѣ	възлюбимоу	възлюбимѣхъ	възлюбимѣ	възлюбимоу	възлюбимахъ	възлюбимꙑ	възлюбимоу	възлюбимѣхъ
long forms
nominative	възлюбимꙑи	възлюбимаꙗ	възлюбимии	възлюбимаꙗ	възлюбимѣи	възлюбимꙑѩ	възлюбимоѥ	възлюбимѣи	възлюбимаꙗ
genitive	възлюбимaѥго	възлюбимоую	възлюбимꙑихъ	възлюбимꙑѩ	възлюбимоую	възлюбимꙑихъ	възлюбимаѥго	възлюбимоую	възлюбимꙑихъ
dative	възлюбимоуѥмоу	възлюбимꙑима	възлюбимꙑимъ	възлюбимѣи	възлюбимꙑима	възлюбимꙑимъ	възлюбимоуѥмоу	възлюбимꙑима	възлюбимꙑимъ
accusative	възлюбимꙑи	възлюбимаꙗ	възлюбимꙑѩ	възлюбимѫѭ	възлюбимѣи	възлюбимꙑѩ	възлюбимоѥ	възлюбимѣи	възлюбимаꙗ
instrumental	възлюбимꙑимь	възлюбимꙑима	възлюбимꙑими	възлюбимоѭ	възлюбимꙑима	възлюбимꙑими	възлюбимꙑимь	възлюбимꙑима	възлюбимꙑими
locative	възлюбимѣѥмь	възлюбимоую	възлюбимꙑихъ	възлюбимѣи	възлюбимоую	възлюбимꙑихъ	възлюбимѣѥмь	възлюбимоую	възлюбимꙑихъ

past active participle

short forms
number	masculine			feminine			neuter
	singular	dual	plural	singular	dual	plural	singular	dual	plural
nominative	възлюбь	възлюбьша	възлюбьше	възлюбьши	възлюбьши	възлюбьшѧ	възлюбь	възлюбьши	възлюбьша
genitive	възлюбьша	възлюбьшю	възлюбьшь	възлюбьшѧ	възлюбьшю	възлюбьшь	възлюбьша	възлюбьшю	възлюбьшь
dative	възлюбьшю	възлюбьшема	възлюбьшемъ	възлюбьши	възлюбьшама	възлюбьшамъ	възлюбьшю	възлюбьшема	възлюбьшемъ
accusative	възлюбьшь	възлюбьша	възлюбьшѧ	възлюбьшѫ	възлюбьши	възлюбьшѧ	възлюбь	възлюбьши	възлюбьша
instrumental	възлюбьшемь	възлюбьшема	възлюбьши	възлюбьшеѭ	възлюбьшама	възлюбьшами	възлюбьшемь	възлюбьшема	възлюбьши
locative	възлюбьши	възлюбьшю	възлюбьшихъ	възлюбьши	възлюбьшю	възлюбьшахъ	възлюбьши	възлюбьшю	възлюбьшихъ
long forms
nominative	възлюбьи	възлюбьшаꙗ	възлюбьшеи	възлюбьшиꙗ	възлюбьшии	възлюбьшѧѩ	възлюбьшеѥ	възлюбьши	възлюбьшаꙗ
genitive	възлюбьшаѥго	възлюбьшюю	възлюбьшиихъ	възлюбьшѧѩ	възлюбьшюю	възлюбьшиихъ	възлюбьшаѥго	възлюбьшюю	възлюбьшиихъ
dative	възлюбьшюѥмоу	възлюбьшиима	възлюбьшиимъ	възлюбьшии	възлюбьшиима	възлюбьшиимъ	възлюбьшюѥмоу	възлюбьшиима	възлюбьшиимъ
accusative	възлюбьшьи	възлюбьшаꙗ	възлюбьшѧѩ	възлюбьшѫѭ	възлюбьшии	възлюбьшѧѩ	възлюбьшеѥ	възлюбьши	възлюбьшаꙗ
instrumental	възлюбьшиимь	възлюбьшиима	възлюбьшиими	възлюбьшеѭ	възлюбьшиима	възлюбьшиими	възлюбьшиимь	възлюбьшиима	възлюбьшиими
locative	възлюбьшиимь	възлюбьшюю	възлюбьшиихъ	възлюбьшии	възлюбьшюю	възлюбьшиихъ	възлюбьшиимь	възлюбьшюю	възлюбьшиихъ

l-participle

masculine			feminine			neuter
singular	dual	plural	singular	dual	plural	singular	dual	plural
възлюбилъ	възлюбила	възлюбили	възлюбила	възлюбилѣ	възлюбилꙑ	възлюбило	възлюбилѣ	възлюбила

past passive participle

short forms
number	masculine			feminine			neuter
	singular	dual	plural	singular	dual	plural	singular	dual	plural
nominative	възлюбѥнъ	възлюбѥна	възлюбѥни	възлюбѥна	възлюбѥнѣ	възлюбѥнꙑ	възлюбѥно	възлюбѥнѣ	възлюбѥна
genitive	възлюбѥна	възлюбѥноу	възлюбѥнъ	възлюбѥнꙑ	възлюбѥноу	възлюбѥнъ	възлюбѥна	възлюбѥноу	възлюбѥнъ
dative	възлюбѥноу	възлюбѥнома	възлюбѥномъ	възлюбѥнѣ	възлюбѥнама	възлюбѥнамъ	възлюбѥноу	възлюбѥнома	възлюбѥномъ
accusative	възлюбѥнъ	възлюбѥна	възлюбѥнꙑ	възлюбѥнѫ	възлюбѥнѣ	възлюбѥнꙑ	възлюбѥно	възлюбѥнѣ	възлюбѥна
instrumental	възлюбѥномь	възлюбѥнома	възлюбѥнꙑ	възлюбѥноѭ	възлюбѥнама	възлюбѥнами	възлюбѥномь	възлюбѥнома	възлюбѥнꙑ
locative	възлюбѥнѣ	възлюбѥноу	възлюбѥнѣхъ	възлюбѥнѣ	възлюбѥноу	възлюбѥнахъ	възлюбѥнꙑ	възлюбѥноу	възлюбѥнѣхъ
long forms
nominative	възлюбѥнꙑи	възлюбѥнаꙗ	възлюбѥнии	възлюбѥнаꙗ	възлюбѥнѣи	възлюбѥнꙑѩ	възлюбѥноѥ	възлюбѥнѣи	възлюбѥнаꙗ
genitive	възлюбѥнaѥго	възлюбѥноую	възлюбѥнꙑихъ	възлюбѥнꙑѩ	възлюбѥноую	възлюбѥнꙑихъ	възлюбѥнаѥго	възлюбѥноую	възлюбѥнꙑихъ
dative	възлюбѥноуѥмоу	възлюбѥнꙑима	възлюбѥнꙑимъ	възлюбѥнѣи	възлюбѥнꙑима	възлюбѥнꙑимъ	възлюбѥноуѥмоу	възлюбѥнꙑима	възлюбѥнꙑимъ
accusative	възлюбѥнꙑи	възлюбѥнаꙗ	възлюбѥнꙑѩ	възлюбѥнѫѭ	възлюбѥнѣи	възлюбѥнꙑѩ	възлюбѥноѥ	възлюбѥнѣи	възлюбѥнаꙗ
instrumental	възлюбѥнꙑимь	възлюбѥнꙑима	възлюбѥнꙑими	възлюбѥноѭ	възлюбѥнꙑима	възлюбѥнꙑими	възлюбѥнꙑимь	възлюбѥнꙑима	възлюбѥнꙑими
locative	възлюбѥнѣѥмь	възлюбѥноую	възлюбѥнꙑихъ	възлюбѥнѣи	възлюбѥноую	възлюбѥнꙑихъ	възлюбѥнѣѥмь	възлюбѥноую	възлюбѥнꙑихъ