връх
Jump to navigation
Jump to search
Bulgarian
[edit]Etymology
[edit]From Proto-Slavic *vьrxъ.
Pronunciation
[edit]Noun
[edit]връх • (vrǎh) m (relational adjective въ́рхов or връ́хен)
- top, cap (uppermost part)
- peak, summit
- tip, point, nib (sharp end)
- Synonym: бод (bod)
- pinnacle
- (figuratively) climax, acme, zenith, crest, culmination
- Synonyms: кулмина́ция (kulminácija), въ́рхова то́чка (vǎ́rhova tóčka)
- (geometry, anatomy) apex, vertex
- връх на ъгъл ― vrǎh na ǎgǎl ― vertex of an angle
- връх на белия дроб ― vrǎh na belija drob ― apex of the lung
Declension
[edit]Declension of връх
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | връх vrǎh |
върхове́, върхи́ща1 vǎrhové, vǎrhíšta1 |
definite (subject form) |
върхъ́т vǎrhǎ́t |
върхове́те, върхи́щата1 vǎrhovéte, vǎrhíštata1 |
definite (object form) |
върха́ vǎrhá | |
count form | — | въ́рха vǎ́rha |
1Rare.
Derived terms
[edit]- върху́ (vǎrhú, “atop, onto”) (fossilized locative case)
- върха́р (vǎrhár, “top, summit”)
- въ́ршина (vǎ́ršina, “top hamper”)
- връхен (vrǎhen)
- повъ́рхност (povǎ́rhnost, “surface”)
- повърхнина́ (povǎrhniná, “top layer, surface”)
- върхов (vǎrhov)
- върхо́вен (vǎrhóven, “supreme”)